Вземи, направи, изхвърли

РЕЦИКЛИРАНЕТО
Най-голямата програма за рециклиране е тази за оползотворяване на използваната енергия. Но за жалост, дори и рециклиране от такъв мащаб, оставя след себе си токсични отпадъци - в Европа, близо 200 милиона тона годишно. И това е отгоре на 7,3 милиона тона пластмаса и 5 милиона тона други рециклирани материали.

49% e процентът на рециклиран домакински отпадък в Южна Корея
30 % в Италия и Испания
15-17% Германия, Дания, Швейцария, Норвегия
2,3 % Холандия
1,1 % Унгария

Втората по мащаб практика на рециклиране е тази на компостирането на биологичен отпадък, с над 100 милиона тона рециклирани в света всяка година. При добавянето на човешки отпадък, тази цифра ще скочи десеторно, като същевременно ще се генерира метан и се възстановява почвата.

Метала и хартията имат доста по-висока пазарна стойност, и за това от тях се рециклират средно по 400 и 250 милиона тона годишно.

В развиващият се свят популярната практика е тази на повторната употреба, докато рециклирането е неформално.

Рециклирането е необходимо на икономиката. Освен че дава препирание на някои, поддръжа кръговрата на някои вещества, то допълнително намалява потока към бунищата с 75-95%. Например, в Кайро, близо 40000 души са заети в неформалия бизнес с рециклиране.

DOWNCYCLING
Когато искаме да произведем нещо полезно, ние извличаме природни ресурси от земята, трансформираме ги, използваме това „нещо“ и после го изхвърляме. Обикновенно правим това без да се замисляме какво се случва с преработените материали, след като приключим с употребата на даден продукт и го изхвърлим. Това е така нареченият праволинеен процес „вземи-направи-изхвърли“, или с други думи, моделът на нашата икономика.

Тук проблемът е, че не успяваме да уползотворим всичко. Дори и да успеем да рециклираме 90% от даден продукт, след края на употребата му, остават едни 10%, които отиват на бунището. Например, дори и да рециклираме алумнииевите кутийки, в един момент ресурсите, които са ни необходими за производството им, ще свършат.

От друга страна, рециклирането изисква огромни количества енергия, транспорт, и само по себе си не е много чист процес. Тук можем да споменем терминът „downcycling” (в буквелен превод би означавало „рециклиране надолу“, смислово означава че рецикликаме към все по-ниско качество на даден продукт), при който един лист хартия придобива все по-ниско и по-ниско качество  с всеки един цикъл на рециклиране, докато един ден вече н еможе да бъде ползван за нищо.



llp_bg
Проект "Поуки от природата" се изпълнява с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Тази уеб-страница отразява само и единствено мнението на авторите
и Европейската Комисия по никакъв начин не може да бъде отговорна за информацията, съдържана в него.
Поуки от природата © 2012