Обувката на миналото

ЖИЗНЕН ЦИКЪЛ НА ЕДНА ОБУВКА В ЛИНЕЙНАТА ИКОНОМИКА

При конвенционалното производство на една обувка има няколко основни елемента, които имат негативно въздействие върху околната среда - добив и производство на памук, кожа, употреба на лепила, химикали и невъзобновяеми енергийни източници, транспорт и изхвърляне.

ПАМУК

Производството на памук е причината за ¼ от портеблението на пестициди в света, докато в същото време заема едва 3% от обработваемите земи.

Конвенционалното производство на памук изисква големи количества вода и изкуствени торове. Също така, семената използвани в конвенционалното производство на памук са третирани с фунгициди и инсектициди, и са от генно-модифицирани сортове.

Често при събиране на памука се ползват хербициди, които премахват листата, като по този начин брането е по-лесно. От друга страна, ползването на машини за събиране, както и моно-културното естество на производството на памук, причиняват загуба на почвата.

Конвенционалното производство на памук е зависимо от множество потенциално опасни за човешкото здраве химикали (за измиване, избелване, плакнене и др.), като например хлор, водороден прекис (перхидрол), алкифенол етоксилат (АПЕО), както и етилендиамин тетраацетат (ЕДТА)...

ГУМА

През Втората световна война се появява нужда от алтернативен източник на гумата.  Днес почти 70% от гумата, която ползваме е синтетична, а синтетичната гума се произвежда от петрол. Синтетичната гума е по-евтина от естествената, но като много други неща е с по-ниско качество.


КОЖА И ВЕЛУР

Само през 2009 г. производството на кожа в една държавата като Китай е допринесло с близо 250 милиона тона отпадъчни води. Непречистените води от фабрики за щавене на кожи често съдържат високи нива тежки метали.

ЛЕПИЛА

По принцип, всички лепила а химична основа замърсяват въздуха, опасни са за здравето на хората и останалите живи същества.

При проучване, направено сред китайски обущари, биватоткрити високи нива бензол, толуол и други токсични разтворители, които се съдържат в различните слепяващи вещества. Тези токсични вещества причиняват апластична анемия, левкимия и други заболявания.

Повечето органични разтворители са невротоксични, като причиняват така наречената Обущарска парализа (“Shoemaker’s paralysis”).

В някои развиващи се държави обущарската индустрия ангазира голям брой деца (17,5 милиона в индия през 2005 г.), като здравословният риск при тях е многократно по-висок. Обикновено задачата на децата-обущари е да слагат подметките, като по този начин те са в директно съприкосновение с токсичните вещества.


ПАРНИКОВ ЕФЕКТ ОТ ОБУЩАРСКИТЕ МАТЕРИАЛИ

ПОТРЕБЛЕНИЕ НА НЕВЪЗОБНОВЯЕМИ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ

ПЕТРОЛ

Главният замърсител от петролната индустрия сеа въглеродния двуокис (СО2). Освен СО2,   изгарянето на петролни продукти включва и вторични продукти (замърсители на въздуха) като:

• Въглероден оксид (CO) Серен диоксид (SO2), който причинява киселинен дъжд и съответно наранява растения и животни
• Азотни оксиди (NOx) и летливи органични съединения (ЛОС), които допринасят за смог
• Фини прахови частици (ФПЧ), които могат да причинят астма и хроничен бронхит при хората
• Олово и други токсини като бензол, формалдехид, ацеталдехидм както и 1,3 – бутадиен, всичките от които могат да бъдат много опасни за човешкото здраве

Освен това, проучванеето и извличането на петролните продукти нарушават естествени местообитания както в морето, така и на сушата, а възможните аварии могат да бъдат катастрофални (виж петролния разлив Deepwater Horizon през 2010 г.).

КАТРАНЕНИ ПЯСЪЦИ

Извличането на петролни продукти от така наречените „катранени пясъци“ е особено сериозен проблем за петролната индустрия. Тези пясъци покриват огромни площи земя (голяма част от която е концентрирана в Канада), където почвите и пясъка са просмукани с петрол. За да се доберт до черното злато, петролодобивните компании премахват растителността (унищожавайки екосистемите), изстъргват почвата и пясъците, а след това използват нечувани количества вода и химикали за да отделят петрола.

Понякога този процес е наричан най-големия, бавен петролен разлив, а въздействието върху околната среда е значителен:

• Необдходими са две единици енергия (най-често природен газ) за извличането на единица енергия от катранените пясъци, което значи че ози добив на енергия съвсем нее рентабилен
• Изразходва голяма част от повърхностните водни ресурси
• Замърсява подпочвените води, като по този начин се просмукват токсични вещества в питейната вода
• Изисква гигантски хвостохранилища пълни стоксични вечества, които при неправилна екслоатация причиняват масово измиране на птици

ПРИРОДЕН ГАЗ

Въпреки че добивът на това изкопеамо гориво генерира по-малко замърсители на въздуха (СО2, СО, SO2 и NOx), газта съдържа главно метан – парников газ в пъти по потентен от СО2 от гледна точка на задържане на топлина в атмосферата. Както при проучването и сондирането на петрол, дейността по извличането на природен газ причинява сериозни смущения за растителността и почвите (машини,тръбопроводи, складиране).


ШИСТОВ ГАЗ

Добивът на шистов газ е особено сериозен проблем за газовата индустрия, тъй като използва огромни количества вода и пясък или керамични топчета смесени с токсични химикали като бензол, етилбензен, толуол, ксилол, нафталин, и др., за да извлече газта от трудно достъпни места. Този процес замърсява подпочвените води, застрашавайки здравето както на дивите животни, така и на хората.


ВЪГЛИЩА

Един от най-старите изкопаеми източници на енергия и основен елемент на индустриалната революция. Въпреки това, добивът (мините, транспорта, изгарянето) на въглища водят до големи екологични проблеми:

• Замърсяване на въздуха с SO2, NOХ, СО2
• При изгарянето се освобождава живак, който причинява неврологични проблеми на хората
• Минното дело заличава цели хълмове, взривяват се планини...
• Киселинна вода изтича от мините, замърсяваща екосистемите
• Летливата и дънна пепел са два вторични продукта, които замърсяват въздуха
• Въгледобивния процес е причина за множество фатални инциденти из целия свят

АТОМНА ЕНЕРГИЯ

Въпешки че атомните електроцентрали не замърсяват въздуха и не изпускат парникови газове, добивът на уран (горивото необходимо за реакторите), както и съхранението му след като е използван, могат да причинят сериозни проблеми:

• Добивът на уран и изграждането на атомни електроцентрали изразходват толкова голямо количество енергия, че трябва да се замислим, дали наистина са рентабилни
• Радиоактивният отпадък, който се генерира от атомните електроцентрали остава опасен за здравето на хората и околната среда хиляди години – така съхранението му представлява голям проблем (финансов и екологичен), за който все още не е намерено решение
• Атомните електроцентрали са уязвими и могат да доведат до катастрофи като Чернобил и Фукушима.

ТРАНСПОРТ (ДОСТАВКА И ПРОДАЖБА)


ПО ВОДА

Един от най-предпочитаните начини за транспортиране на стоки е по вода. Корабоплаването, обаче, представлява риск за речните и морските екосистеми.

• Рутинно заустване на мазни трюмни и баластни води
• Изхвърляне на неразградими твърди отпадъци в океаните
• Аварии могат да причинят разливи на петрол, химикали, токсини и други товари и горива по пристанища или на път
• Емисии във въздуха от захранващите устройства на корабите
• Строителство на канали на пристанища
• Нарушаване на екосистемите от екзотични и инвазивни видове пренесени с платавелните съдове

ПО ВЪЗДУХ

Транспортът на стоки по въздух заема много малък дял (по-малко от 1%) от световният товарен транспорт, но въпреки това, се развива бързо и нараства, като вреди на околната среда по няколко начина:

• Емисиите от самолетите при излитане и кацане допринасят за глобалното затопляне и за замърсяване на въздуха
• Емисиите по време на полет, допринасят за глобалното затопляне
• Шум, замърсяване и задръстване са някои от основните проблеми, свързани със строителството и фунционирането на летищата

ПО ЗЕМЯ

Има два основни начина за транспортиране на стоки по земя – с камиони и с влак. Освен проблемите свързани със земеползването (строителство на пътища) и с инциденти на пътя, камионите могат да имат следните въздействия върху околната среда:

• Шум
• Замърсяване на въздуха

От друга страна влаковете са с по-малко въздействие върху околната среда от камионите, тъй като изпускат по-малко емисии във въздуха и е горе-долу по-безшумен начин на превоз.

УПОТРЕБА И ИЗХВЪРЛЯНЕ

Един от основните екологични проблеми свързаи с обувната индустрия е огромното количестов отпадъци, които се генерират след употребата на обувките. Всяка година в света се произвеждат около 12 милиарда чифта обувки, като повечето от тях в крайна сметка стигат до сметището. А именно тези сметища представляват сериозен проблем за подпочвените води и здравето на хората и околната среда

 

Използвани ресурси:

HowStuffCompares, 2012 – “Биологично срещу конвенционално производство на памук”, http://www.howstuffcompares.com/doc/o/organic-cotton-vs-conventional-cotton.htm

Priebe, Maryruth B., 2011 – “Екологичното въздействие от невъзобновяеми енергийни източници”. EcoLife http://www.ecolife.com/blog/energy/environment-and-non-renewable-energy.html

Blue Economy, 2012 – “Над-циклирането срещу ре-циклирането“, http://www.blueeconomy.eu/m/articles/view/Upcycling-versus-Recycling

МакКонъл, М., 2011 – “Устойчиви обувки”, Intertek, https://www.wewear.org/assets/1/7/101311McConnell.pdf

Албертс, К.  et al., 2008 - „Анализ на екологичното въздействие на обувките Simple”.  Училище за екология и мениджмънт, Калифорнийски университет Санта Барбара, http://www.bren.ucsb.edu/research/documents/SimpleShoesFinalReport.pdf.

Център за устойчиви технологии, Илиноjс (Illinois Sustainable Technology Centre), 1999 -  „Екология в класната стая: Анализ на жизнения цикъл на продукт” - http://www.istc.illinois.edu/info/library_docs/tn/99-031.pdf